***

Книгата ти

прилича на теб

И на гласа ти

И на твоят дъжд

Усетих я,

защото капките летяха две по две,

по всичките различни страници

а пощальонът беше

с много мокра чанта

и със много мокро водно колело...

Чух го! Чух, как гласът влезе

блокира в мен

- не моят- неговия

Навярно там ще си остане ...

Навярно чрез него влязоха очите и косите

и Като след кротък дъжд,

една дума-капка остана за миг на входа...

После влезе..