***

Песничка за лятото

Ничии стъпки в зеленото лунно на мрака,

по моите устни горещи оставят следата позната,

щастливи светулки, разцъфнали трепети шумни,

по мокрия пясък в прозрачния свят на съня ми.

Брега на мечтите замрял сред тополите бели,

в рисунък от облаци вятърни в утрото лятно узрели,

сред тях полунощник от друга планета разлистена,

омайва покоя на пристана скрит във олтар от черупки.

Оттатък звездите, почти във прибоя притулен,

в косите ми вплита сребристата тленност на зноя.

И нишка търкулва от песенни есенни трели,

във ритъм с вълните, целунали снежния повей на юли.