***

Преодолявам се..

и тихо се стопявам в залеза..

От всички дупки и скривалища,

в които кътах , кърпих себе си,

изтласквам мисли,

изтласквам не сънуваната есен

към прозрачната лагуна,

кротнала се в диплите на облак

Греба в покой с очи от синьо

и ръце от плът..

Обличам като риза тишината

и разстилам,

като северно сияние небето си,

върху другото небе

и есента..

почти нагарча с красотата си..

...

а пролетта, тя е вледенен отрязък,

заплетен в косите ми,

късче синева отвъд залеза

несънуван сън

кротнал се в подсъзнанието ми на...

ангел...