***

Поредна доза самота

отпивам те на глътки,

като отворено небе при залез,

в коктейл от лунни водопади...

Опивам се от теб

и студенея бездушно жива,

прегоряла от въздишки,

като прекършено стебло

смокинов храст във избуяли ниви...

Наливам в чашата прозрачно утро,

там слънцето се отразява,

във изгрева добавям чувствен нар,

вълшебство от индигова коприна...

Нагарча смирново- пелинова отвара,

а думите са лебедови песни,

ветрища в степния пожар

угаснали стърнища на забравата..

Въздушно влюбеното утро ,

сънливо на вратата ми почуква,

а шлема с надпис "време" е сълза,

отрано прецъфтяла в снеговете...

Вечерна доза самота,

отпивам те на глътки,

горчива като билков сок ,

в градина от цъфтящи вишни...