***

Мокър ден

плисват в очите

дъждове

от сняг

без цветове

обливат ме

неузрели фантоми

свобода.

После водни лилии

прецъфтяват,

отворени като устни,

уязвимо безгрешни,

оцелели

сред лавандуловите полянки,

на няколко недописани

разполовени

недомислици.

Ще те докосна...

Беззвучно е...

Затворено

като ненужна метафора...

И никой нищо не разбира...