Някаква тиха музика ще звучи...
Чувам я!
Ще те съпроводя до някоя малка, олющена гара...
Ще те кача на пуф-паф железен кон със вагони...
Ще докосваме длани на прозореца...
и ще трябва да ти помогна да отпътуваш...
После само аз си знам пъклите през които ще преминавам...
Боли ужасно, но знам,
че трябва да бъда бяла,
свободна лястовичка
която възпяха...
и която накъде щастливо ще си чуруличка..
Няма коментари:
Публикуване на коментар