***

Замълчи,

когато говориш,

сенки сме

облекли ризите

на северните сияния,

низ от противоречия

хармонично привързани...

Вибрации в стъклописите

на времената,

надянали облаци

изрисували шоколадови макове,

импресии от оная зима,

люляна в жита

ефирни като зефир,

плодовити като дъжд,

привързали крило на птица,

с милувка приличаща на истинска.

Говори,

когато мълчиш,

близо до леглото ,

ухаещ на мен,

неразгадаемо еднозначен,

звездна проекция от ирисов вятър,

мълчание в тишината ми...