Следполунощие

Ние сме художниците-

аз и ти..

Ние нарисувахме думите,

които рисуват...

и стъпките по мокрия пясък,

които пътуват,

като стесняващи се в далекото,

уморени влакови релси..

Някой измисли Мермейда,

друг превърна другото във вълшебство,

вълшебно скривалище-

безформен, лилавеещ, сапунен балон,

надут между въртележките,

от някой с карирано шалче...

Ние не се усмихваме един на друг,

защото, няма да имаме утро,

мълчалива закуска на малка тераса,

два стола и маса

или стая с отворен прозорец,

пълна със погледи, които излизат навън..

Ние сме, които

пробождаме до писък небето-

две горящи измислици,

две непроходими формули,

събрани в една многострадална аксиома

И се гледаме в очите,

пълни с пламъци..

Опитваме... да се разминем,

да си ухаем на люлякови клончета -

бели,току-що разцъфтели..

и не знам, дали успяваме...

А@з

Ягодовите полета завинаги...