В далечни времена,
почти под турско,
кафето пак било на мода,
събирало на лаф народа,
във Ганкиното кафене.
Там раждали идеи европейски,
говорили за свобода,
кафе с шербет и думи прости,
за мир, любов и доброта.
Сега са други времената,
кафе във Мол, кафе без Мол,
в графата разни все съблазни,
салони пълни с бълващ дим.
Затуй се кротвам на кревата,
кръстосвам своите нозе,
кафе отпивам и поглеждам,
към Ганкиното кафене.
Самотността не ми е чужда,
зареждам се със кофеин,
мечтателно отпивам глътка,
проблясък безвъзвратност в моя сън.
Няма коментари:
Публикуване на коментар