***

Опияняваш ме

о скитащо видение,

във пагубни селения

от диви нощи,

във цветове наситени,

бургунско вино,

на призрачните светове

отнесения вятър.

В любовна нощ нанизана

на кръстопъти,

незнайни брегове отново търся,

попива тялото ми сладостта

отпуснато във твоите обятия,

миражите са някъде отвътре,

а ти, ти сякаш си направен от вълните...

Опияняваш ме,

о дивна моя младост,

възторжена и многоока,

пиадестал в подножието на бреговете,

там, дето стенат приливните песни...