Дали незнайното е знайно,
невидимото в тайните се крие,
необяснимото се обяснява,
в неуловимо тъмни рими...
Приличам на рисуван акварел,
на нощна струя есенна фантазия,
летя към скитащи зари,
очаквайки необяснимо чудо...
Шептя в опаловият храм,
опитомила две лисици,
една за мен, една за теб,
затворени във сиви миди...
Танцуваща потъвам в мрака,
раздумвам пясъчни коали,
приличам на абориген,
превърнал се в Микеланджело...
Няма коментари:
Публикуване на коментар