Есен моя със дъх на смокини,
топли късчета лятна любов,
ням контур колебливо изписан,
в мълчаливият обеден сън.
Шепнешком те обливам с очакване,
доверчиво те галя с ръка,
ти си моето тихо пробуждане,
топъл повей, внезапен импулс.
Пеперуди в прозрачното пърхат,
вдъхвам твоят абсурден парфюм,
изуменото лято побърквам,
тихомълком превръщам се в звън...
Няма коментари:
Публикуване на коментар