Когато те усещам размечтана,
смалена в дланите ти. Ирис южен,
прошепвам името ти, сок от устни сбрала,
в смокиновия залез от мъниста...
По - южна съм от южните морета,
тук вятъра затопля тишината,
и дръзкото небесно изтънява,
разтопено във звездното вълшебство...
Сребрее новолуние. Целува дюни,
потъвам в своите копнежи.
А тези водопади полудели,
изгряват като слънчеви кадели...
Когато те усещам те копнея,
пулсирам в теб, цъфтяща и щастлива,
със устни паля южното море,
изпило и последната ми сила...
Няма коментари:
Публикуване на коментар