Лудостта, без която не мога

На тебе да разкажа

за следобедните многоточия...

за дългото мълчание на пеперудите,

за шареното щастие в градините привечер,

понесли пощръкелите ни чувства...

Във страстите безстрастно оцветявам,

фенерите от макови прищевки,

търкулнати към доверчивите градини,

умело скрити зад вратите от самотност...

Там кладите на чувствата гася със ягодово вино,

под клепките ми мрака избуява,

безплътното превръщам във излишък,

когато лудостта ми се взривява...