петък, 7 юли 2017 г.

***

Обичам,
обичам до безсилие,
във плътността от чувственост
мъглявините
се смаляват. ...

Бездихание,
недоизплакани въздишки.
Няма утре.
Прах и пепел,
любовта умира...

Не умея да пречупвам светлината,
през светилника на времето и времената,
ти ми липсваш. Заради неделите,
заради среднощните бездумици,
избуяли в черешовите градини. ...

Дъх на лято,
съботни безлюдия,
жълти макове,
във ягодовите градини...

Крила на цвете в синьото манистено море,
полегнало небе , черупка в невъзможно
празна лодка, отломка от разбитото сърце...


Няма коментари:

Публикуване на коментар