***

Обичам,

обичам до безсилие,

във плътността от чувственост

мъглявините

се смаляват. ...

Бездихание,

недоизплакани въздишки.

Няма утре.

Прах и пепел,
любовта умира...

Не умея да пречупвам светлината,

през светилника на времето и времената,

ти ми липсваш. Заради неделите,

заради среднощните бездумици,

избуяли в черешовите градини. ...

Дъх на лято,

съботни безлюдия,

жълти макове,

във ягодовите градини...

Крила на цвете в синьото манистено море,

полегнало небе , черупка в невъзможно

празна лодка, отломка от разбитото сърце...