Когато теб те няма опустявам,
приличам на ранена птица,
изпращам изгревните залези,
с душа по гола и от бриза...
Когато те почувствам те копнея,
отварям старото пиано,
Шопенова мелодия ти пея,
за утринните в морската прохлада...
Когато теб те няма притъмнява,
над острова мъглите се сгъстяват,
прегръщам сънищата прималяла,
жадувам те очаквайки наслада...
Няма коментари:
Публикуване на коментар