***

Не смей ми се,

пустинята говори,

във немият патос

на няколко капки вода...

Не пей ми се,

изворът днес е затворен,

и пази го древната стара злина.

Лисицата търся,

оная далечната,

от приказно царство

прокарала път,

а принца проплаква,

съвсем безнадеждно,

потърсил в миража гореща сълза.

Замлъква чекръка,

звездите проблясват,

а нямото в мен безтегловно виси,

къде е въжето,

от старата стълба,

която в небето остави следа...