***

Защото днес съм безпосочна,

защото в драконовото потъвам,

мълчалива,

стих картинен,

в най-капризния нюанс

на многокрила същност...

Тъй недописана оставам,

пожелана,

укротена от беззвучията на устните,

и бликнала във тебе като пяна,

уханно утринно присъствие.

Почуствай пролетната лудост

 избуяла във гърдите,

въздишащи по твоите милувки,

гмурнали се в мъжката целувка

на няколко луни,

искрящи от очакване,

 наситени със чувства.

Дали те пожелавам?

Не, не зная..

Безумно ми е да те имам във мечтите,

да пазя непокорната ни тайна,

да ти повтарям колко те обичам...