сряда, 29 март 2017 г.

***

Защото днес съм безпосочна,
защото в драконовото потъвам,
мълчалива,
стих картинен,
в най-капризния нюанс
на многокрила същност...

Тъй недописана оставам,
пожелана,
укротена от беззвучията на устните,
и бликнала във тебе като пяна,
уханно утринно присъствие.

Почуствай пролетната лудост
 избуяла във гърдите,
въздишащи по твоите милувки,
гмурнали се в мъжката целувка
на няколко луни,
искрящи от очакване,
 наситени със чувства.

Дали те пожелавам?
Не, не зная..
Безумно ми е да те имам във мечтите,
да пазя непокорната ни тайна,
да ти повтарям колко те обичам...


Няма коментари:

Публикуване на коментар