неделя, 8 януари 2017 г.

Хищник

Хищник,
подобно на  дяволски дъх,
беззвучно повтаря молитви,
притихва за малко,
затърсил е стръв,
примамка за  живи примати.
Извива глава,
тънка шия на лебед,
ще кажеш магия,
безплътна мечта,
но някъде там се спотайва стихия,
със кървави нокти,
от яростен плам.
Да хищник,
човешки изглежда,
приятна муцунка,
но туй е лъжа,
погубва душата си,
 диво заблъскал,
 килията каменна,
де е живял.
Когато луната от ужас се скрие,
притихва  в несретна тъга,
защото във него припламва огнище,
в което е топлил  човешки сърца.


Няма коментари:

Публикуване на коментар