***

Вярваш ли  във нощите без мене,

във вихъра на пеещия вятър,

в оная дълго чакана самотност,

която ледохода ни напява.

В огнището от спомени затопляш устни,

мълвиш слова във дъното на кладенец,

отмора търсиш в други устни,

които  нажежено ти говорят.

От страст треперят сетивата,

а ти си буден и изгаряш,

защо замлъква пустотата,

когато с мене заговориш.

Защо ме искаш без насита,

ти мое тежко старо вино,

отпиваш ме и ме проклинаш,

 а аз, аз търся  в това наслада.

 Не ме забравяш, не, не можеш,

такива като мен са цвят от ада,

изпивай ме докрай, не ме прегръщай

в нощта е моята отплата...