****

Ъгловатости

Л

Тя мразеше всичко, което той обичаше..Седяха в кафе..Стискаха..не бяха ходили до тоалетна, повече от 2 часа..Бяха две забравени момиче и момче, започнали да си общуват, преди голямата мечка да светне на небето...''Изповядай се''-каза му тя..''Ела да застанем там, зад ъгъла..Ти ще си от едната страна, аз от другата..Няма да ме виждаш, но аз ще те слушам..После аз ще се изповядам..а ти ще ме слушаш...После..олекнали ще се разделим..''...Беше 10 сутринта..

А

Той тайно вярваше в небивалици, затова пиеше кафето с две лъжички захар, една сметана и няколко капки дъждовница, за разкош. Затова да се изповяда не му беше проблем, още повече, че щеше да е в изповедална извън галактиката, с отворен коридор за бягство с излаз към Херкулесовите стълбове. Беше почти 10.30 сутринта, още не беше се събудил.

Л

Ъгълът слушаше, как тя започна своята изповед.. - Помниш нали, онази вечер, когато те учех да мечтаеш там, в моето малко небе, точно на върха на Айфел..? Мечтите ти не бяха много правилни, но бяха искрени. Дойдох при теб и те харесах, защото много истински се опита да ме впечатлиш.. Знаеш, че съм звездичка. Идвам от далече, чак от съзвездието “Косите на Вероника”..Исках да те огрея и да те видя от близо, но повече не мога да ти дам..Трябва да се върна в моя свят. Цветовете ти са хубави, но са различни от моите..Някога ще се върна за малко при теб. Ще седнем на някоя пейка и ще помечтаем с правилните мечти.... Не тъгувай там, зад ъгъла..Помълчи си, но не тъгувай..!

А

Тя не била кой знае каква звезда, но тайно се надаваше да се случи чудо, и косите на Вероника, чудно виещо се къдраво цвете провесено под асмалъка да стигне поне до корените на магнолията, небрежно притъкмила снага до мравуняка. Зачуди се на загадъчния ъгъл, никак не беше наясно с геометрията, но Айфел и беше известен, Париж познаваше добре от гаража на съседа, в който имаше огромно пано на Бастилията. Поседна на ламаринената кофа, помъчи се да не тъгува, но като се сети за ягодовите полета в черешовото и пространство,замига сърцераздерателно, после ревна. Впечатлила бе още по-тъжно създание от нея, присламчило се точно в огледалния свят от който бягаше!

Л

Преди да се покатери по върбовата стълба към небето и от там да отлепи към своята галактика..Тя си мислеше, че е малко рано..Искаше и се да му остави някакво малко сувенирче, което той да слага под възглавницата си..преди да заспи.

А

Това сувенирче му взе акъла, до такава степен, че взе да мисли вместо нея и съвсем се обърка. А тя, все така кръстосала пантофи на снежния праг, меланхолично подритна кофата, за да разклати ледунките надвиснали по шапрона на онзи смотан павильон, дето Даца продаваше кибрит, но не приличаше на малката кибритопродавачка, защото си беше огромна. Точно в тоя чутовен миг, Той се пързулна съвсем покрай ъгъла и рече:

- Това беше, изповядах се, а сега ме опрости, сувенир имам за теб, първи том от петокнижието за дъжд, слънце, луна, джаз и още нещо!

Л

Приличаше на водосточната тръба, спуснал се от локвата към покрива..Страх го беше, че каквото и да каже,думите му щяха да се увият в тази тръба, застанала точно на най-не правилното място и можеха да се плъзнат от другата страна, към нея..така, че тя да не може да ги разбере...Тя и без това много, много не го разбираше, само го мяткаше по хълмовете, като дунапреново паве. Но той беше свиквал, след летежа, да се приземява в дивите шипкови храсти и после вадеше боцкавите шипки от гъза си с пинсетите на на Даца, която ги даваше на цялата махала.. Ъгълът беше се шашнал...То изповеди, изповеди..Не беше свикнал на това..Искаше да си бъде само ъгъл и да не слуша разни откачени откачалки

А

Да зависиш от един ъгъл при това многостен си е като да прекосяваш океана с орехова черупка-помисли си Тя.

Огледа водосточната тръба със страхопочитание, зер мъглявината Андромеда пак не си беше на мястото, не и пукаше от изповеди, заскрежени хълмове и павета с вид на противотанкови мини. Затова се фръцна и се себеопрости, защото беше много незавивисим електрон, доказано признат от поне няколко папи, редовни клиенти на кака Даца, нищо че пинсетите и ставаха само за щипалки, а чая от шипки имаше вкус на филадендендрон.