***

Някой ден ще се върна във детството,

мокро, плахо пристъпващо, палаво,

от прозореца ще надникне ли медено,

оня блясък от толкова спомени.

Две пътеки вълнуващо тайнствени,

към брега, още топъл от стъпките,

сладолед от кафето на ъгъла,

с аромат от разрошени лудости.

Тихи нощи изпълнени с детство,

под небесни алеи от сънища,

някой ден ще потърся във детството,

оня порив отдавна забравен.

Ще си грабна от мойто вълшебство,

слънчогледово огнено, многозведно,

някой ден през мъглите прогледнали,

ще намеря пътека към себе си.