четвъртък, 28 юли 2016 г.

Светът е поничка с клеймо, наръпана от неизбежни мигове

Летят душите в раздвоени светове,
обяздили въздишките на времето,
убийствен хумор татуира сто неща
във монотонния чертеж на спомена...

възпламенил ли се е ада,
жар гори,
от ярост слънцето трепери,
във пламъци тревогата искри,
светът във луд амок безумно спори,
нов ред,
контрол,
петрол,
вулкани,
кой дявол тук наслойва рани,
земята кой обезкръви,
жестоко време на войни,
кошмари в тъмна нощ родени...

а любовта,
о, любовта
очаква рая,
със нежност мисълта ми я зове,
греховно неизбежна до разплата,
последен дъх натежал от разпятия...



1 коментар: