отпътувах някъде,
бриза погали усилието ми
морето замълча
скалите утихнаха
нямо мълчание възцари...
притихнам в своята далечност,
догарям в най-прокудения ъгъл на вселената,
сънувам пъстрите цветя на залеза,
забравила китарините звуци на сърцето...
по следите на изгубеното време вървя...
Обичам те!
ОтговорИзтриванеОбичам те!
ОтговорИзтриване