Две педи небе,
мокри пристани,
тишина
след откос от случайности,
нощен вик на жребец,
две прошепнати истини,
поглед китка,
в букет своеволен.
Три морета в едно,
моите устни,
днес съм толкова,
толкова облачна,
неподвижната същност
ехти като музика,
нищо не е такова,
каквото изглежда...
Защо ли шептят се истините,а крещят лъжите...
ОтговорИзтриване