***

Сезон на мъглите.На стъпките нощни.

Ветрища облечени в лунни копнежи.

Привечер утихвам.Приличам на облак.

Навярно съм скрила дъжда във сърцето си.

Търпението тича заключено в пръстен.

Замислен деня се превръща във сянка.

Мечтите пречистени земно светлеят,

в постеля от тръни, завързана с есенни листи.

Пътеки мъгливи, пътеки бездомни,

измислени пътища  в контрасти родени.

Милея ви, бялото днес е обречено

и скитам отново във гаснещи  сънища.