***

Кипарисите отразяват уличното безпосочие,

приличат на китари позабравени ,

смутената мелодия прилича на разсъмване,

в което гларусите неприлично грачат.

Пристанищата опустяват в привечерието,

проблясъците корабни отплуват в мрака,

мъничкото тъжно  в ничие присъствие

незнайно накъде потъва в здрача.

Остават капчиците нежност сред мъглявините,

зова на няколко галактики превърнали ме в песен,

ще търся мокрите ти устни скрита в бездната,

във перления залез от прилуния.

Замлъквам , уча се метличина да бъда.

Пространствата запълвам с топла крехкост.

Милувката ти ветре гали чувствата,

превръща ме във пясъчник разпръскващ непотребност.