***

Има нощи подобни на тази,

две череши и няколко спомена,

стар рефрен от прескачащи плочи,

съществуващ в бездумно съзвучие.

А небето вали  с цвят отронен,

от въздишащи огнени вишни,

там миражите бягат затворени,

във дълбоки потрепващи ниши.

Тишината просмуква въздишките,

закодирани в бледо разсъмване,

зашептявам измислени приказки,

в алогичния свят  от безумия.

Не боли. Мрака тича след вятъра

зацелувал сезони отминали,

бели вишни танцуват в съня ми,

сред черешово тръпнещи устни.