По пътя си бележа предсказания,
на мислите ми скок в посока към спиралата,
предела земетръсен се смалява,
в себичната забрава на илюзиите.
Не вярвай в тишината между думите,
ръцете ми са път към свободата,
докосвам сипеите на
пълнолунието,
щастливо приземени в полумрака.
Невинно, като пясъчно разпятие,
немирството във мен живее,
изчезвайки поглъщам зимен вятър,
от дръзката си същност на
кармична сянка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар