***

Прегърбен жребий сред изгнанието на фалоса.

Уплашен ездач втренчен в няколко съзвездия припознати тайнства.

Интервал подкован в сянката на забравения храм преди да усети спиралата на копнежа.

Колоди здрачина, вестоносци пърхащи край мистерията на мирозданието.

Голия смисъл на дните, ечащи в бездната на нечие милосърдие.

Пожелах си хладните ръце на твоята жадност в силуета на няколко ухилени слънца.

трептящи върху голото ми рамо на дива орхидея, изморена от собствената си уникалност…

Пожелах си устни, струнни пирамиди вечност надвесени над гърдите ми, пиршеството на ничии устни смирено разтревожени за моя ненаситен светулков ритъм.

Осъдена на желание, не разваляй магията, оцелявам в звездните прегръдки отвъд пясъчния символ на смисъла...