***

Привидно си дарявам две минути.

По липса на луна се гмурвам в тишината.

Мълча, една минута мина,

пречистена оглеждам самотата.

По немия наклон препускат  цветни струи,

там  лотосите в мрака оживяват,

безветрието тръпне онемяло,

в дъха на няколко секунди вечност...