***

Щуреца колебливо засвирука

скрит някъде в мъгливия капчук,

дъжда стихийно забълбука,

размътен странно ноемврийски фреш.

И пак съм невъзможно старомодна

загърната във бабиния шал,

във скута ми протяжно мърка котка,

защо напомня ми за теб ?

Със устни доверчиво те поглъщам,

кафе със аромат на морска сол.

И ми е тръпкаво във скучния следобед,

да вдъхвам аромата ти суров.

И да се вливам в тебе като музика,

да си все тъй до болка истински във мен.

И само очертанията на мислите,

напомнят есенна соната с тих рефрен.