***

Изпивам те, изпивам без да питам

на вятъра солен тъгата,

след нощните стенания на мрака,

във чудото на утрото целунало земята.

Очи недей затваря, аз съм сянка

целувам  бягащата ти умора,

немирно своеволна,

като    шумния  мираж на прилива

във който полунощна те очаквам и те любя…