***

И ми е хубаво и ми е нежно моя безнадежност,

на утрото протяжната въздишка да поема. 

Във листопада да се гмурна като риба,

в крайморските простори да заплувам.

И ми е приказно във къщата на сол вмирисана, 

на водорасли  с мидени украси,

със тебе да изпия чаша вино,

ти мое слънчево стенание със обич във очите...