Магазинче за тайни

Без посока съм днес,

възел гордиев стяга

в примка всяка случайна игра,

девет мелници крия във храма подгизнал,

пазил нашите тайни до гроб и сега...

Плаха моя несбъднатост в рамка от миди,

белег истинен , бумеранг от лъжи,

тази трудна любов беше гола и чиста,

ням хидалго изровен от стария скрин...

Тънка нишка от спомени в моя хербарий,

плахо бягство в покривка от дим,

магазина затварям, купих вкиснато вино,

днес със теб се сбогувам мой виртуално любим...

Паля нова цигара.Вън ухае на хора.

А театъра вече гори.

В тая наша комедия няма място за двама

тихо пада завесата...образ мой несравним.