Тарлигьоз или обратна свръСка

 Поеума по мотиви от романа на Дюма " Тримата мускетари",

с Европейска насоченост с цел: 

Ограмотяване и интеграция на децата ни към ценностите

на всичко Европейско.

Погълнала  два три коняка,

приседнах на прогнилия диван,

запалих някаква вмирисана цигара

отдадох се на нов роман.

С Арамис,  най неземно вярващ,

при това и доста похотлив,

привидно мязащ на бунтовник,

а иначе сватовник най игрив.

В креватите на дами благородни

молитви шепне нощ и ден

атлазените му чорапи

са с аромат на милата Коко Шанел.

Виж с  Атос  беше истинска рапсодия,

скиталец благороден, със мустак незабравим

забравил милост и любов, но любороден,

присяда му когато пише стих.

Конт дьо Ла Фер яде бонбони,

от мъстна ярост заслепен

Милейди му разгонила сърцето,

затуй пропил дори боза в незнаен ден.

За Портос няма да говоря,

той е с наднормено тегло

яде за трима, плаща му съюза,

това е бедствие

със стилно роКоко.

Прославения мускетар явява се накрая,

баш Дартанан сефте гаскон
с мустаци като на мармот

На френски нещо промърморва,

припявайки един  шансон.

"О мон амур

сърце ми блъска,

кралицата е с Бъкингам,

а кардинала се наплюска,

битер саксонски мадригал."

Констас я хвана вдъхновение,

заметна вълнения шал

и влезе в късо единение

със някакъв норвешки крал.

Налъми разцъфтяха сред полето.

Поникна ален нейде мак.

Така правителството клето,

на плика сложи воден знак.

И го изпрани във Европа.

Напук на  кардинала сив.

Най българска ракийка ми поднесе. 

За да напиша тоя стих.

ИгриФ!