***

Това хвърчило заора небето,

изпъна грива като Буцефал,

подобно мълния препусна през морето,

докосната светкавицата скитница замря.

Удари гръм, а ехото изчезна,

потъна в ириса изгрял с нощта,

мигът изчезна раждайки надежда,

облечена  във дръзка красота.

Вън някъде на края на безкрая съществува,

едно бистро на кръстопът.

И като режисирана поема

мъглявините сто симфонии редят.

Кафето е за трима, със оркестър,

хвърчилото декор от сбъднат филм,

а острова е като топка снежна,

симфония от многоточия и...дим…