А дъждеца ръмеше унило...
Гръм разтърси отсрещния рид.
Ний мълчахме и беше красиво,
неизбежно, като първия взрив.
Две вселени по ярки от пламък,
преродени тревожни сърца,
пеперуден кристал във лилаво,
аромат от лазури закичили люляци
в мойта пазва на топличко скрит.
В шепи сбрана небесна коприна,
късче чудо сред вятър игрив,
вихър сребърен в мълния жива,
устни срещнали приказен миг…
Няма коментари:
Публикуване на коментар