***

Онова босоного момиче с жадни устни,

чурулика сред нежния мрак,

боси стъпки в мъниста нанизва,

край пътека на морския бряг.

Лудо биле пониква сред тръните,

люляк бял сълзи бели реди,

залез цветен притихва сред дюните,

полумрака угаснал мълчи.

Новолуние спира дъха ми,

върховете потъват в мъгли,

преродено съзвездие блясва,

босоноги блаженства реди.

Онова босоного момиче притихва,

жадна нимфа  със лик на сърна,

стъпки мъжки отекват по пристана,

в тъмна страст оживява нощта.