***

Олтар са тези небеса

наивно здрача притаили,

в най ябълковия мираж

на устни рукнали, потоци живи...

Изваян кехлибар от перлени мъниста,

целувка и пожар

сред брегове смолисти.

Тинтява и свила,

море от броеници,

огърлица в обкова на икона,

изваяна молитва приютила.

Прегръдка коленичила във морски прилив,

сред най кораловия риф на грохота,

олтара в златно оцветели..

И в него ти,

безумно отмалял,
от нежната стихия на дъха ми,

в абсурдния умиращ свят,

най - невъзможната любов спасили...