Пътя препуска през мене,
изстинал от орис жигосана,
белязан от тръни и спомени,
стопен в сивотата позната.
Стърнище посято със рани,
потънало в алени макове,
Жар птица в неволята пратеник,
разцъфнала вяра в душата.
Ръката ти, мое
докосване,
предел във предела на времето,
прегръщам те, мое очакване,
най-странният припев в сърцето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар