Ще бъда друга щом в дома си се завърна

„Най-дълбоката форма на отчаянието е да избереш да бъдеш някой друг, освен себе си.”

– Сьорен Киркегор

Отмерва времето на призраците дан,

на хълма хълца нечие смирение,

отвъд въздишките живота разпилян

подхвърля есенните пожълтели листи.

Безгласна гръмотевица на жалък фон,

приглушен смях подобен на стенание,

кому е нужна нечия любов,

във преизподнята наречена старание.

Сега съм птиче ято прелетяло себе си,

целунат пясък между двата бряга,

фалшивото ми днеска примирение,

попада пак във зоната позната.

Беззъбо вятъра вилнее, стар познат,

подгонил облаците наобратно,

прииждат на вълни отпред назад,

такива празни бяло безнадежни.

Без себе си съм себе си и днес.

Не питайте защо и как съм земна.

Лицето ми все още е в абсурда.

Ще бъда друга, щом в дома си се завърна.