Етюд роден след залеза

Етюд роден след залеза

приеесенния,

листопад белязал крехкия

покой на моята душа...

Дарена, преродена, непозната,

усмивка на дете и на жена...

Осанка беловласа на светица

греховно приютила две лъжи,

че времето е лъч от колесница

в която сляпата съдба сюжет реди,

че вярата е сноп от Дух и Обич,

с корона  от несбъднати мечти...

Една Надежда ми остава,

с огромни омагьосани очи

дори когато тя е сляпа,

целува челото,

венчано със сълзи.

Кутията разтворила Пандора

любовен дар белязал днес света,

работи злото без умора

погубва необрязани сърца.

В прегръдката на сетната неволя,

Надеждо Свята...

Ти Бъди!