Луд умора нема

Нескрити вопли
на скиталец в пущинака,

потърсил правдата си
в кладенец дълбок,

торбата,
със магьосаните тайни,

съшита на дълбоко
в празния му джоб,

Да търсиш
някаква заострена иглица,

та с нея всеки да бодеш,

рогцата ти са на козица,

захрупала блатясал дрен.

Къде е истината питаш,

дали не е зад твоя гръб,

тояжка патова повдигаш,

да я запрашиш в кьор сокак.

А истината си е твоя,

такава с вирната глава,

насмешката е за пороя,

гипсирал  твоята глава.