Миг преди да се роди света

Някъде за мене има дом,

звездно покривало прах небесен.

Капчици капчуков свян,

пазя в старата си ракла там.

Толкова отколешни мечти

в малкия ми свят едничка радост,

изгревна зорница в полунощ,

образ нереално ароматен.

Чист озон от онзи дъжд

в който ангелите съществуват.

Грейнала в прозореца искрица,

там във онзи дом до болка сам,

ражда сънища до непорочност чисти.

Ражда толкова любов и блян...

Как да му изпея песента си,

смисълът поражда красота,

ще се гмурна тая нощ между луните,

в топъл полъх ще се потопя ,

ще послушам как звездите греят,

със една вселенска чистота.

Ще допея бялата си песен,

миг преди да полетя.

Ще съм сянка от възторжени чертози,

път към мълчалива красота

в пустошта икона на мадона

миг преди да се роди света.