събота, 13 юли 2013 г.

Обратни светове

Захладя, а после изгрева залезе.

Кристалите увиснаха премрежени
във звездопада топъл на нощта.

Стопиха се, в очите ни сияния намерили,
а въздуха от слабост изхриптя,
задъхно усетил ветровете ни.

Смокинята приведе плодове,
нектар по устните ни сладостно потече,
потърсих  в тебе своето сърце,
немирна птица в лятна, лятна вечер.

Мълчим, говорим си във мрака. А вън е ден.

Немее водопада на бледите миражи,
в които се намерихме,
преди да се докоснем през отмерените времена
погълнали отровата на хилядите Жулиети.

Измислени сме, толкова сме истински.
Светът е очарован от неземието ни.

Такива сме, обратни светове
в които любовта ни лунно свети.
Виолетов здрач със ярка светлина,
дарена ни от боговете.


Няма коментари:

Публикуване на коментар