Захладя, а после изгрева залезе.
Кристалите увиснаха
премрежени
във звездопада топъл на нощта.
Стопиха се, в очите
ни сияния намерили,
а въздуха от слабост
изхриптя,
задъхно усетил ветровете ни.
Смокинята приведе плодове,
нектар по устните ни сладостно потече,
потърсих в тебе
своето сърце,
немирна птица в лятна, лятна вечер.
Мълчим, говорим си във мрака. А вън е ден.
Немее водопада на бледите миражи,
в които се намерихме,
преди да се докоснем през отмерените времена
погълнали отровата на хилядите Жулиети.
Измислени сме, толкова сме истински.
Светът е очарован от неземието ни.
Такива сме, обратни светове
в които любовта ни лунно свети.
Виолетов здрач със ярка светлина,
дарена ни от боговете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар