Утринно се прилунявам,
вечен зов от двойната звезда,
със която нощем те пленявах
озарявах нелелеяните небеса.
Сбъдвах всяка твоя мисъл,
бях пулсатор с форма на луна,
ничия планена отразила
цялата вселенска красота.
Бях възторг от сбъднати копнения,
твоя неизречена мечта,
раковина с орис неизречена,
скрита в мидения свят на любовта.
Говори ми с думи в жар запалени,
сбъдвай недописаното в мен,
после като слънце ме сънувай,
озарявай новия ми ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар