Напушено

Къде да се намеря

брегове,

отново сте потънали в мъглите,

отново Авалон е скрит,

за мен,

това гнети,

горчиво ще е днес сред ледовете.

Лъжа да бях,

с корона щях да блесна,

такава е световната тъма,

но аз съм гълъб,

сняг от върховете,

безумно съхранена

чистота.

Да бях любов,

пристанище за тебе

във кораба на моите мечти,

бих те положила на бреговете,

къде ще сме само аз и ти.

А днес съм битие,

пронизано от ада

на някакъв незнаен небосклон,

какво от туй,

че съм скандално млада,

щом нямам свои брегове.

Ще помълча за кой ли път,

как свикнах  със това,

да съм с крила,

опърлени от огън,

по дяволите моята вина сега,

и тая болка,

дявол да я вземе!