Изпопобеляла романтика
неразцъфнало цъфнала,
сивостенен зов за завръщане,
мартенски недоизплакан.
Отворена съм,
пламнал копнеж,
северний ветре,
угаси заревото
безмилостно вилнеещо
сянка на разперени криле,
прикована в долината на страстта.
В ириса на ненаситната жарава
изливай неорисаните капки свобода,
оплоди покоя на мълчанието,
разлей се ароматен, с дъх на похот и жена,
съдбовен, живоструен, обладан,
изпобеляла романтика,
скрита в недрата на търсещо разпятие!
Няма коментари:
Публикуване на коментар