Като струна опъната покрай златния бряг,
неуморно препуска, бяг от морския впряг,
сивогрив и разпенен, като буйна вълна,
все към мене летеше, див жребец от степта.
А отвъд хоризонта прикипя от възторг,
ярко слънце се плъзна зад смълчания склон,
лятна морска омая омагьоса и мен
и се люшна в позлата, заледения ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар